Nick Mason Quotes.

1. "Въпреки че притежавахме забележителната способност да се вбесяваме и тревожим взаимно с абсолютно безизразни физиономии, ние никога не развихме умението да разговаряме помежду си за важните въпроси. След „The Dark Side of the Moon се наблюдаваше отявлената тенденция да се критикуваме жестоко един друг и да приемаме критиките още по-зле. Мнозина смятат, че Роджър се наслаждава на конфронтацията, но аз не мисля, че случаят е такъв. Според мен Роджър често не осъзнава колко много притеснява хората и веднъж, щом сметне, че конфронтацията е необходима, е толкова непреклонно решен да победи, че влага всичко от себе си в свадата , а неговото „всичко може да бъде доста плашещо. Ако погледнем на нещата от добрата им страна, това е огромно преимущество, когато играе голф, тенис или покер... Дейвид от друга страна може и да не е толкова заплашителен на пръв поглед, но щом веднъж реши какъв курс на действие да предприеме, трудно може да бъде отклонен. Когато неговата неподвижна устойчивост се срещна с всепомитащата енергия на Роджър, стана очевидно, че предстояха проблеми. Защо бяхме готови да се примирим с това, което приличаше на преврат от страна на Роджър? Приемахме много неща като неизбежни, а сега, когато се обърна назад, това ми се струва безсмислено. Подобно малодушно примирение може да е било резултат от постепенните промени в структурата на групата през изминалото десетилетие. Може би, недостатъчно уверен в способностите си на композитор, Дейвид е смятал, че ако се противопоставим на тези промени, рискуваме за загубим Роджър и да се окажем неспособни да продължим напред. Или след напускането на Рик може би сме се страхували да не бъдем маргинализирани и в последствие изхвърлени един по един. Боли ме да го призная, но каквито и да бяха причините, тенденцията Роджър да бъде сочен с пръст като злодея, ако и да е съблазнителна, вероятно не е справедлива."
- Nick Mason, Inside Out: A Personal History of Pink Floyd

2. "Беше фантастично да свиря отново с останалите – Рик наслояваше уникалните си текстури, Дейвид беше надежден както винаги, перфектно точен и лиричен, а Роджър редеше онези познати басови мотиви и съкровени текстове, докато езикът на тялото му подсказваше, че той се наслаждава истински. Цялото изпълнение беше стегнато и овладяно, и ние успяхме да потушим превъзбудата си от важността на събитието, като за щастие се възпряхме да не извикаме „Здравей, Лондон! Но премерените думи на Роджър преди „Wish You Were Here, в които той спомена Сид, осигуриха достатъчно смислен контакт с публиката. След финалния поклон се отправихме зад сцената, където избликнаха много неприкрити емоции, свързани с шоуто, но се радвам да доложа, че тъй като сме истински войници, и четиримата демонстрирахме типичния си непроницаем стоицизъм, изключващ навлажнените очи – част от традицията на „Пинк Флойд..."
- Nick Mason, Inside Out: A Personal History of Pink Floyd

3. "Когато двамата с Линди решихме да се преместим от Камдън в Хайгейт, отидох при банковия си мениджър, за да поискам краткосрочен заем. Той ме попита какво мога да предложа като гаранция. Казах му : „Ами имам албум номер едно в Америка. Той не остана особено впечатлен и каза, че му трябва нещо по-конкретно..."
- Nick Mason, Inside Out: A Personal History of Pink Floyd

4. "По мое мнение няма една-единствена причина, а няколко фактора, които действаха заедно и увеличаваха ефекта . Първопричината – която важи за всеки велик албум – е силата на песните. „Dark Side съдържа силни песни с мощно внушение. Общата идея, която свързва тези песни – напрежението на съвременния живот – намери универсален отклик и продължава да пленява въображението. Текстовете имаха дълбочина и резонанс, към който хората лесно можеха да се съотнесат, бяха достатъчно ясни и прости, за да ги разбират тези, за които английският не е майчин език и това може и да е било фактор за международния успех на албума. А качеството на музиката, придадено от китарата и гласа на Дейвид и клавира на Рик утвърди фундаменталния звук на „Пинк Флойд."
- Nick Mason, Inside Out: A Personal History of Pink Floyd

5. "The Wall as a piece represents large amount of material spread across a range of media: the record, the concerts – enhanced with film, stage effects an props – and a movie. This has been Roger’s intention from the outset. He had already shown his fondness for exploring the possibilities of multimedia, but the Wall took things considerable further. The whole project also covered a large amount of time, a period of work that actually lasted from mid-1978, when Roger was creating the initial version, until 1982, with the release of the movie."
- Nick Mason, Inside Out: A Personal History of Pink Floyd

6. "Many fine keyboard players could and did emulate and recreate his parts, but nobody else other than Rick had the ability to create them in the first place."
- Nick Mason, Inside Out

7. "At this time touring for most bands was still seen primarily as a way of promoting records to boost album sales, with the odd chance to get some income from the larger venues."
- Nick Mason, Inside Out

8. "The fact that for the initial years of the war Roger’s father had been a conscientious objector added more poignancy."
- Nick Mason, Inside Out

9. "As a band we were also demonstrating a distinct lack of commitment to the necessary input required. We seemed to be more interested in booking squash courts, for example, than perfecting the set. As a result our shows were a wildly erratic mix of the good and bad (and occasionally ugly) both technically and musically. The exception to this state of affairs was provided by the two backing singers, Carlena Williams and Venetta Fields, who always performed wonderfully, looked great and went to sleep whenever the band started arguing or sulking."
- Nick Mason, Inside Out

10. "At one particular club, he met two brothers who were the principals of the other agency. During the meeting one of the brothers made his excuses and left ‘to sort out the exclusivity of the agency’ upstairs with the club manager. The next thing Bryan heard was the sound of a body bumping down the stairs. The other brother also made his excuses, and went over to add a kick or three to the prostrate body of the luckless club manager. Bryan, who preferred to persuade his clients with a bottle of fine claret, quietly slipped away. Only later did he learn that the brothers’ surname was Kray."
- Nick Mason, Inside Out

  1.                                              Next Page