Vladimir Nabokov Quotes.

1. "Nos enamoramos simultáneamente, de una manera frenética, impúdica, agonizante."
- Vladimir Nabokov, Lolita

2. "...me pregunto si fue entonces, en el resplandor de aquel verano remoto, cuando empezó a hendirse mi vida."
- Vladimir Nabokov, Lolita

3. "I notice I may have somehow mixed up two events, my visit with Rita to Briceland on our way to Cantrip, and our passing through Briceland again on our way back to New York, but such suffusions of swimming colors are not to be disdained by the artist in recollection."
- Vladimir Nabokov, Lolita

4. "Спомням си някои такива минути - да ги наречем айсберги в рая, - когато, наситил се на нея, отмалял от баснословните, безумни усилия, безволно отпуснал се под лазурната ивица напряко на тялото си, понякога я затварях в своите прегръдки със сподавения стон на човешка (най-сетне!) нежност. Кожата й лъщеше в неоновия лъч, който проникваше през жалузите от двора на мотела, сажденочерните й ресници се слепваха; сивите й без усмивка очи изглеждаха по-безучастни отвсякога - тя смешно напомняше за малка пациентка, неотърсила се още напълно от наркозата след много сериозна операция; и тогава нежността ми преминаваше в срам и ужас, утешавах и лелеех сиротната, лекичка Лолита върху мраморните си гърди и с ръмжене заравях лице в топлите й къдри, галех я наслуки и като Лир молех за благословията й, а на самия връх на тази страдалчески безкористна нежност (в мига, когато душата ми се въздигаше над нейната голота и бе готова да се разкае) внезапно, с отвратителна подигравка желанието се надигаше отново... "Ах, не!" - мълвеше Лолита, извила с въздишка очи към небето, и в следващата минута и нежността, и лазурният лъч - всичко рухваше."
- Vladimir Nabokov, Lolita

5. "I stood listening to that musical vibration from my lofty slope, to those flashes of separate cries with a kind of demure murmur for background, and then I knew that the hopelessly poignant thing was not Lolita’s absence from my side, but the absence of her voice from that concord."
- Vladimir Nabokov, Lolita

6. "No doubt, he is horrible, he is abject, he is a shining example of moral leprosy, a mixture of ferocity and jocularity that betrays supreme misery perhaps, but is not conductive to attractiveness. He is ponderously capricious. Many of his casual opinions on people and scenery of this country are ludicrous. A desperate honesty that throbs through his confession does not absolve him from sins of diabolical cunning. He is abnormal. He is not a gentleman. But how magically his singing violin can conjure up a tendresse, a compassion for Lolita that makes us entranced with the book while abhorring it’s author!"
- Vladimir Nabokov, Lolita

7. "Bueno, algún día, si quieres venirte a vivir conmigo… Crearé un nuevo Dios y le agradeceré con gritos desgarradores si me das una esperanza microscópica."
- Vladimir Nabokov, Lolita

8. "Oh," said Haze, "poor me should know, I went through that when I was a kid: boys twisting one's hair, hurting one's breasts, flipping one's skirt."
- Vladimir Nabokov, Lolita

9. "Shall we take these candles with us and sit for a while on the piazza, or do you want to go to bed and nurse that tooth? Nurse that tooth."
- Vladimir Nabokov, Lolita

10. "a shoe-shaped bath tub, within which I felt like Marat but with no white-necked maiden to stab me."
- Vladimir Nabokov, Lolita

  1.                                              Next Page