Gabriel García Márquez: a Life Quotes.

1. "All human beings have three lives: public, private, and secret."
- Gabriel García Márquez, Gabriel García Márquez: a Life

2. "Така преживява зимата. Не става баща на бебе. Не се хваща в капана на някоя европейска цирцея. Мерседес все още го чака в Колумбия. Един слънчев ден в началото на 1957 г. съглежда своя идол Ърнест Хемингуей да върви със съпругата си Мери Уелш по булевард „Сен Мишел, в посока към Люксембургската градина; той носи стари джинси, карирана риза и бейзболна шапка. Гарсия Маркес, прекалено свенлив, за да се приближи до него, но и прекалено развълнуван, за да не направи нещо, се провиква от другата страна на улицата: „Маестро! Великият писател, чиято новела за стареца, морето и голямата риба е вдъхновила наскоро завършената новела на младия мъж за стареца, правителството и бойния петел, вдига ръка и отвръща „с почти момчешки глас: „Adios, amigo!"
- Gerald Martin, Gabriel García Márquez: a Life

3. "По-късно същата нощ тримата колумбийци пристигат във Ваймар, откъдето на следното утро посещават близкия концентрационен лагер Бухенвалд. Много по-късно Гарсия Маркес ще отбележи, че така и не съумява да примири реалността на „лагерите на смъртта с нрава на германците – „гостоприемни като испанците и щедри като Съветите."
- Gerald Martin, Gabriel García Márquez: a Life

4. "Накрая Гарсия Маркес откарва белия опел в един автопарк в Такубая и се прибира с голяма сума. Сега трябва да разчитат на приятелите за превоз. Колебае се дори дали да не с е откаже от телефона не само за да спести пари, но и да се спаси от най=голямото изкушение; да разговаря до безкрай с познатите си. Когато парите от колата свършват, Мерседес започва да залага всичко: телевизора, хладилника, радиото, бижутата. Трите ѝ последни „Стратегически пункта са нейният сешоар, пасаторът за храната на момчетата и електрическата печка на Габо. Купува месо от дон Фелипе, касапина, на още по-разтеглив кредит и пак убеждава Луис Кудюрие, хазяина, да удължи срока за наема. А приятелите им редовно носят всякакви провизии. Задържа грамофона обаче; на този етап от своя живот Гарсия Маркес не е в състояние да съчини роман, докато свири музика, но не е в състояние и да живее без музика, и сега любимият Барток, „Прелюдии на Дебюси и A Hard Day’s Night на „Бийтълс звучат почти непрестанно."
- Gerald Martin, Gabriel García Márquez: a Life

5. "Сутрин Гарсия Маркес кара с колата синовете си на училище, сяда зад работната си маса в 8.30 и работи до 14.30 следобед, когато момчетата се прибират у дома. Те ще запомнят баща си като човек, който прекарва повечето време затворен в една малка стая, изгубен в синкав цигарен дим; мъж, който почти не ги забелязва, който се появява само по време на хранене и отвръща на въпросите им заплетено и разсеяно. Почти го подозират, че записва и тях в своя всепоглъщащ роман – след експерименталната си обсесия Хосе Аркадио Буендия късно открива собствените си деца в Първа глава."
- Gerald Martin, Gabriel García Márquez: a Life