Sluk Quotes.

1. "Защо винаги казвах неща, които не биваше? Никой не ме караше насила. Казвах неща, за да угодя на хората, казвах неща, които мислех, че хората искат да чуят и постигах единствено обратния резултат. Не успявах да зарадвам никого. Нима и с писането щеше да стане така, ще пиша неща, които вярвам, че хората искат да четат?"
- Lars Saabye Christensen, Sluk

2. "Съблякох си ризата и се оказа, че върху жълтата хавлия имаше място точно за двама. И в този миг прозрях вътрешната си същност, ако изобщо имах някаква вътрешна същност, а именно, че не искам да бъда различен. Че искам да бъда обикновен. Не исках вътрешната ми същност да се набива на очи. Лежахме толкова близо един до друг, че усещах докосването на рамото и ханша ѝ. Разстоянието между нас оформяше съд, който и при най-малкото раздвижване щеше да се напълни или да се счупи."
- Lars Saabye Christensen, Sluk

3. "- Опитваме се да разчупим начина ти на мислене, Крис. Затова си тук. - Какъв начин на мислене? Нямам такъв. - Че вярваш, че всичко има смисъл. Направо се изсмях. - Последното нещо, което очаквах, че ще кажеш. - Че вярваш, че всичко има смисъл? Ти си пленник на знаците, Крис. Не си свободен човек."
- Lars Saabye Christensen, Sluk

4. "Защото исках да се харесам. Исках да угодя на всички. Затова накрая се озовах между два стола, в шпагат."
- Lars Saabye Christensen, Sluk

5. "Да не би да ме изпитваше? Това беше. Подлагаше ме на изпитание. Явявах се на устен по измисляне на метафори. И внезапно се отпуснах, напълно, нямах представа каква бе причината, просто се случи, може би защото си седях в едно тихо кътче на лятото с близко по душа същество. Не можех ли да нарека нещата с точните им имена? И ако го направех, тя може би щеше да възнагради честността ми, можеше дори да се сближим още повече, не само духовно."
- Lars Saabye Christensen, Sluk

6. "Всъщност, както друго бе това нещастно земно кълбо, ако не заплетено на възел кълбо във вселената? И тогава ми просветна. Ето защо отиваха на Луната, за да издърпат нишката, която може да разплете сплъстеното кълбо, в което хората се бяха оплели и хванали в капан."
- Lars Saabye Christensen, Sluk

7. "- Надявам се , че не правиш нещо, за което ще съжаляваш по-късно. - Защо да го правя? Искам да кажа, да правя нещо, за което ще съжалявам? - Става толкова лесно. - Какво е лесно? - Да се правят неща, за които човек съжалява после. - Не бери грижа за това. - Тревожа се въпреки всичко. - Защо? След като няма от какво да се тревожиш? - Защото такава ми е работата, да се тревожа. Отворих вратата на мама и внезапно тя се усмихна. - Освен това не биваше да ходиш чак до Сигнала, за да си оправиш пишещата машина. Прекрасно можех да се справя с това. - Да бе. - Дори си нямаш представа – само каза мама и млъкна."
- Lars Saabye Christensen, Sluk

8. "Просто се питах дали човек може да пише добре, ако е лош човек."
- Lars Saabye Christensen, Sluk

9. "Бях признат. Асансьорът ми се носеше нагоре, от петите до върха на главата, в която нещо каза „звън и вратите му се отвориха, за да сляза в небето. Не подозирах досега, че у мен има толкова много етажи. Направо ми се зави свят и се олюлях. Значи такова било усещането да те признаят и приемат. Макар и само от „Жени и облекло. Това бе съвършеното щастие. Искаше ми се да трае дълго. Затова щях да го повторя. Щях да продължавам да пиша. И продължих да пиша все повече и повече през останалата част от живота си, за да задържа това щастие, докато то се обърна срещу мен, обърна ми празната си страница."
- Lars Saabye Christensen, Sluk

10. "Нищо не излязло. Думите се впиха в мен и не ме пускаха. Всичко, от което не излиза нищо. А това са повечето неща. Светът е препълнен с неща, от които нищо не излиза. Направо бе непоносимо. На снимката Леля Софен се е усмихнала, някак хитровато, сякаш таи голяма тайна в себе си, я тайната всъщност е бъдещето. Може би дори е щастлива. Да, щастлива е. Така решавам, че е било. Животът е пред нея. Животът е на път да изпълни мечтите ѝ. Приготвила се е за скок. Готова е. Направила е всичко. Чака само някой да извика „старт, тя вече се е приготвила и само чака. Но никой не извиква. Когато гледаме снимката, вече всичко е отминало. Надбягването е свършило. Какво лежи в промеждутъка? Онова, от което никога нищо не е излязло. И ме обзема такава тъга, далакът ми се присвива, не само заради леля Софен, но и заради мен самия, какъвто си бях самовглъбен и какъвто съм и до ден днешен, защото внезапно ме поразява мисълта за всичко, от което тепърва няма да излезе нищо в живота ми, сметка, която винаги излиза на червено, червените числа, които светят над леглото ми."
- Lars Saabye Christensen, Sluk